Вътрешен диалог

Вътрешният ти диалог е начинът, по който чуваш мислите си.

Искам да започнеш да наблюдаваш този процес.

Какво чуваш/ преживяваш в думи в главата си?

Какво е отношението ти в думи към теб самата в главата ти?

Въобще има ли такова? Има ли диалог или чуваш само едностранна критика/команди/анализ/задачи?

Опитай да наблюдаваш този процес и го опиши за себе си в поне няколко изречения.

Сега е време да видим дали това ни харесва. Ако твоите родители/приятели/партньор ти говорят по начинът, по който тече вътрешният ти диалог ще бъдеш ли щастлива?

Нещо повече - ако диалог липсва - би ли била щастлива партньорът ти да не общува с теб, постоянно да е зает със задачите си или постоянно да ти задава и на теб задачи/команди/критика?

Искам да сравниш начинът, по който ти говориш на себе си в мислите си с начинът, по който партньорът ти/близките ти ти говорят.

Има ли прилики?

Най вероятно вече откриваш прилики между начинът, по който ти общуваш със себе си и начинът, по който другите общуват в теб. В приключението Връзки има такова конкретно изживяване, в което може и да го изживееш в детайли.

Ако си имала критикуващи родители е много вероятно - ти самата да си започнала да критикуваш себе си.

—Ако ти критикуваш себе си - партньора ти или хората около теб ще правят същото.

-Ако ти обвиняваш себе си с думи в главата си - партньора ти и хората около теб ще правят същото.

-Ако ти потискаш/подценяваш себе си с думи в главата си - партньора ти и хората около теб ще правят същото.

И т.н - каквото ти говориш на себе си - светът около теб ще ти говори същото.

Първото най-важно е наблюдавайки се да станем съзнателни за този процес и да определим конкретните модели при нас.

Пример: - аз критикувам себе си и другите ме критикуват. Това ме кара да се чувствам - тъжна/гневна/обидена/несигурна и т.н

КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ?

Да променя вътрешния си диалог.

Да започна да говоря на себе си в мислите си по начина, по който би ми се искало партньора ми/ близките ми да ми говорят.

Например, ако досега е било само критика - трябва да започна да го преобразувам в по-дружелюбна форма на ДИАЛОГИЧНОСТ. Диалог - да е двустранно - не само една безкрайна, изливаща се критика.

Разбира се крайната цел би била вътрешен диалог на подкрепа, любов, комплименти.

Но - особено ако критиката е продължавала много дълги години - това не може да стане веднага. Затова ще го направим на етапи.

Най-напред трябва да станем съзнателни за критиката. И когато тя идва автоматично в главата ни - да спрем за момент и да си кажем. “Ей не искам повече да се наранявам така. Хайде мила ми … ( твоето име) да видим как може да се справим с тази ситуация. “

Да се промени отношението.

Не се преструвай ако нещо не ти харесва или не се опитвай да повтаряш утвърждения, в които все още не вярваш и които ще ти звучат като лъжи.

Вместо това стани партньор на себе си.

Кажи си “ Охххх …. ( твоето име) как се докарахме до тук. Не е много цветущо, но дай да видим как ще се оправим с тази ситуация”.

Или ако често минаваш през огледалото и автоматично идват мисли с какво не е наред. Например - “ох косата ми е ужасна”. Кажи си “ ми като е мн ужасна, защо не вземеш да я оправиш. Не стига, че 5 минути не ми отделяш, ами чак и ужасна била. Айде мила ми … ( името ти) като не ни харесва запретваме ръкавите и да се промени”. Това е да станеш партньор на себе си - не да си повтаряш, че всичко е наред, а да бъдеш там да себе си каквото и да е. И в хубаво, и в лошо. И в болест, и в здраве - просто да си там до себе си и да се подкрепяш. Да се хванеш за ръката и да се изкараш от всяка неприятна ситуация. Поне да опиташ. А когато е щастие - да се похвалиш, да си дадеш нужното признание. Да забележиш и да го изкажеш в думи.

Така любовта в думи ще те преведе и към любовта в действие и към любовта във време и внимание, към любовта в допир и любовта в жестовете. Те винаги са свързани.

Малко практически, конкретни примери.

1. Чуваш често в главата си - за нищо не ставаш/ виж колко си глупава. Кажи си - “защо ме обиждаш сега знаеш ли колко ме боли. Не може ли вместо да ме обиждаш - да ми отделиш малко време и търпеливо да ме подкрепиш в това. И най-вече не може ли да ме обичаш всякаква. И когато сгреша, не може ли и тогава да ме обичаш. Даже когато греша - тогава имам най-много нужда от теб. Не може ли тогава да ме обичаш най-много. Аз тогава имам най-много нужда от теб. “

Умилей си, сама на себе си. Виж  болката, която си причиняваш. Огледай я в това колко те боли другите като ти кажат същите думи или се държат така с теб. Защо го правиш и ти? “Не съм ли ти мила, защо си така агресивна с мен? Нека да я караме по-леко. Моля те, обичай ме и ми го казвай. Аз само това искам. Поне ти, поне самата аз да си дам тази любов, за която така силно копнея. “

2. Ако в главата ти изобщо не съществува обръщение към теб самата. Всичко е реакции към случващото се, анализи или конкретни задачи и нареждания. Много е вероятно ти постоянно да копнееш някой да ти каже нещо мило, да се обърне към теб, да те забележи, поне да говори с теб - не постоянно да ти нарежда. Много е вероятно и да привличаш в живота си хора, които постоянно ти казват какво да правиш или нямат никакво мило и любовно отношение към теб. Който вечно са заети или само мислят как нещо да бъде свършено. Така ти ще преживяваш и чрез отношенията си с другите - собствената си болка от липсата на каквото и да е обръщение/отношение към теб самата.

За да преработим този модел - трябва поне от някъде да започнем да въвеждаме ТЕБ - ПРИСЪСТВИЕТО ти в собствения ти вътрешен свят и диалог. Да въведем отношение. Например вместо просто анализите и задачите да се изсипват една след друга - да стане: “Мила ми … ( твоето име) мисля, че ако свършим това и това ще бъде най-добре за нас в тази ситуация. Прости ми, че винаги задавам задача след задача, но това е моят начин да върша неща за теб. Това е моят начин да те обичам като те подсигурявам, като върша действия за нас. Искам да знаеш, че те обичам. “

Или просто се запитай - какво би ми се искало да чувам от партньора си към мен или от приятелите си към мен - и си кажи точно същото. Това, което искаш да чуваш от тях 1:1 започни ти да го казваш на себе си.

3. Ако се чувстваш, че никой не забелязва това, което правиш. Никой не реагира на грижите ти за всички. Ти нон-стоп чистиш, готвиш, грижиш се за и угаждаш на всички, а никой не ти казва едно БЛАГОДАРЯ дори.  Тогава е време ти да въведеш признанието и благодарността във вътрешния си диалог. Как? Като всеки път когато направиш нещо - съзнателно спреш и си кажеш това, което би ти се искало да чуеш.

Например: сготвяш - поглеждаш вечерята - спираш и съзнателно си казваш. Благодаря ти, че и днес отдели време. Или каквото точно искаш да чуеш. “Златни ти ръце. Няма друга като теб” ❤️

Или свършила си си задачите в работата. Но шефът ти или колегите ти никога не забелязват и никога не те хвалят. Спираш и съзнателно си казваш - “Браво. Умницата ми, то бива работливост, но твоята е огромна “

Или “отлична работа! Възхищавам ти се”.

Или когато ти е тежко да се справиш с нещо, или си притеснена за нещо. Спираш съзнателно и си даваш подкрепата в думи, която би искала да получиш от другите. “ Ей, хубавице, ще се справиш. Вярвам в теб и съм тук за теб” “Каквото и да стане аз винаги ще бъда тук до теб, ще те държа за ръката, ще гледам красивите ти очи и ще вярвам в теб”. Кажи си каквото искаш искрено да чуеш. Или поне започни с нещо мило.

Това е начин да започнеш да изменяш вътрешния си диалог. Помни, че това е процес - дай си времето да го случиш.

Първоначално може от критика да преминеш към тишина, а после в тишината да започнеш да въвеждаш отношение. После може дори да стигнеш до това да използваш цялата си креативност и поетичност в думи, за да си показваш любовта си, да се подкрепяш и мотивираш. Това е път. Просто - избери да го извървиш за себе си и не се отказвай ❤️